Архив за ‘Здраве’ категория

Кафе – „за“ и „против“ пиенето му

Вълшебната способност на кафето да премахва умората, когато ни се струва, че сме на предела на силите си, отдавна го е превърнала в популярна напитка. Въпреки заслужената слава на кафето като ободряващ еликсир, не са малко и предупрежденията за вредата от него, а споровете за това не спират повече от век. Доколко нападките срещу ароматната напитка са основателни, вижте сами.

Ободряващо кафе - за или против.

Лекарите се вълнуват най-вече от влиянието на най-характерната съставка на кафето – кофеина, върху здравето. Този алкалоид дава моментален прилив на енергия и премахва главоболието и умората за 5 минути – толкова време му е нужно, за да проникне в мозъка. Точно затова кофеинът е съществена част от много обезболяващи хапчета.

Всъщност действието на напитката зависи не толкова от количеството, колкото от сорта кафе, от който е приготвена. Арабските сортове например съдържат от 1 до 1,5 % кофеин, докато в по-силните сортове (робуста) съдържанието му е от 2,2 до 2,5%.

Има дори видове кафе, в които на практика изобщо няма кофеин. В момента те са в центъра на вниманието на големите компании, които инвестират в разработването на сортове с понижено съдържание на кофеин. На пазара отдавна се предлагат разтворимо и мляно кафе с минимално съдържание на кофеин – около 0,02% .

Истината е, че кафето действа на всеки различно. Някои пият по няколко чаши дневно без никакъв проблем, а при други от 3-4 глътки кръвното скача, пулсът се ускорява, за сън и дума не може да става. И така феновете на кафето ежегодно се увеличават, противниците му също не са малко. Вече няколко десетилетия двата лагера привеждат аргументи и факти със „за“ и „против“ пиенето на кафе.

Ето и най-силните доводи на „Обвинението“ и „Защитата“…

Обвинението: Кафето повишава кръвното налягане.
Защитата: Няма спор, че 3 или 4 чаши кафе повишават диастоличното налягане. Но влиянието на кофеина върху кръвното е много слабо и с времето изчезва.

Обвинението: Кафето е вредно за сърцето.
Защитата: Лекарите не са единодушни по въпроса. Според някои пиенето на кафе увеличава риска от сърдечносъдови заболявания. Голяма част от медиците обаче смятат, че е точно обратното – не увеличава, а снижава риска. Повечето кардиолози в Европа все пак препоръчват дневната доза кофеин да не надвишава 200 мг, или две средно големи чаши не много силно кафе.

Обвинението: Кафето образува киселини в стомаха.
Защитата: Този въпрос също е спорен, въпреки че много хора се отказват от кафето именно по тази причина. Факт е, че кафето стимулира отделянето на жлъчни сокове, които помагат за храносмилането. Затова в много страни храненето завършва с чашка ароматно кафе. Все пак чувствителността към напитката е строго индивидуална. Има хора, на които кафето действа като слабително, стимулирайки стомаха и червата. Традицията денят да започне с чаша горещо кафе също не пасва на всеки, в такива случаи лекарите препоръчват лека закуска преди кафето. Препечена филийка с масло, сандвич или купичка овесени ядки ще намалят риска от евентуално стомашно неразположение.

Обвинението: Кафето води до остеопороза. Кофеинът извлича калция, необходим за здравината на гостите. Това важи най-вече за жените над 40 години.
Защитата: Вярно е, но нищо не пречи в кафето да се добави малко сметана или кондензирано мляко, в които има достатъчно микроелементи.

Обвинението: Кафето пречи на съня.
Защитата: По правило изпитото половин час преди лягане кафе забавя заспиването и променя структурата на съня – кофеинът удължава фазата на бързия сън за сметка на дълбокия и увеличава възможността от спонтанно пробуждане през нощта. Така че, сънят би трябвало да е по-кратък и по-малко здрав. Колкото и парадоксално да звучи обаче, на сутринта не се чувствате недоспали. Дори напротив – кафе маниаците изобщо не се оплакват от безсъние.

Обвинението: Кафето е наркотик.
Защитата: Наистина кафето е стимулант, който премахва умората, дава увереност и енергия. Смята се, че доза от 100 до 300 мг кофеин (3 средно големи чаши арабика или 2 чаши робуста) повишава бдителността, ускорява мисловния процес, стимулира физическата активност. Има и теории, че такова количество изостря и зрението. Приемът на повече от 400 мг кофеин на ден при други може да предизвика безпокойство, тревога и раздразнение. Но въпреки това е напълно погрешно кафето да се причислява към наркотиците. Съвременните наркотични вещества имат три характерни особености – физическа и психическа зависимост и привикване – загуба на чувствителност към препарата. Що се отнася до кафето обаче, за привикване и дума не може да става – всяка изпита чашка действа стимулиращо, независимо дали пиете кафе от седмица или от години. Зависимостта от кафето пък е съвсем незначителна. При отказ от редовната чашка само в единични случаи се забелязва известна отпадналост, но това състояние никога не продължава повече от 3-4 дни.

Бързото хранене – срам за организма!

бързо храненеВъв века на полуфабрикатите и веригите за бързо хранене се ядат много мазнини от животински продукти. В САЩ 30-37% от калориите човек си набавя от тях. А това е твърде много.

Тези наситени мазнини не бива да дават над 20% от калориите или над 20 грама мазнини за 24 часа. Нови изследвания на диетолози сочат колко грама наситени мазнини и холестерол има в 100 г. от някои продукти.

Полезно е да знаете, че 1 супена лъжица майонеза съдържа 75 калории и 14 грама мазнини. Общите калории в денонощието за хора, които не се занимават с физически труд, трябва да са максимум 2500. При затлъстяване те се намаляват до 1000-1200.

Пържените, консервираните и пресолените блюда натоварват организма. Освен това с възрастта нашата храносмилателна система започва да функционира по-бавно. Променят се и храните, от които се нуждае организмът. С годините, например, намалява нуждата от белтъчини, a наситените мазнини и захарите стават истински враг.

Балансираното хранене може да коригира един от рисковите фактори за атеросклероза и лошия холестерол. Той се отлага в артериалните стени и ги стеснява, като образува плаки. Те са в основата на стенокардията, инфарктите, внезапната сърдечна смърт и на мозъчния инсулт.

За да се понижи нивото на холестерола в кръвта, добре е да се яде по-често риба. При ескимосите, например, са рядкост инфарктът и внезапната сърдечна смърт. Те обаче ядат поне по 200 грама риба на ден. Това съответства на 20 г рибено масло или на 2 г ненаситени мастни киселини.

Ниска е смъртността от сърдечносъдови болести в Средиземноморието и Далечния изток. Там наблягат на плодовете, зеленчуците, рибата и растителните мазнини.

Рибеното масло е с неприятен вкус. Затова учените търсят други продукти с високо съдържание на ненаситени мастни киселини. Те понижават общия холестерол и повишават „добрия холестерол“, който защитава съдовете. Такива са бобовите растения, житните зародиши, соевите зърна, ядките и плодовете.

Същият полезен ефект има и чесънът, защото съдържа диалилсулфид. Помага и киселото мляко. Неговото въздействие се дължи на продукти на ферментацията: оротова киселина, лактоза и др.

В птичето месо има само 6 % мазнини и много белтъчини, магнезий и желязо. То е прекрасно за поддържане на линията при диети и диетолозите го препоръчват най-горещо.

Какво представляват влакнините?

Един от най-съществените елементи на балансираното и здравословното хранене са растителните влакнини. Хм, звучи странно и сякаш неразбираемо, но става дума за съвсем обикновени храни, съдържащи растителни материи, които изграждат клетъчните стени на определени растения. До неотдавна, значението, което им се отдаваше беше твърде скромно, а и функциите им не бяха напълно изяснени. Днес диетолози и специалисти по хранене в цял свят широко ги препоръчват. Ползата от тях е от подобряване функцията на червата до предпазване от тежки заболявания на храносмилателния апарат, както и регулиране на нарушения в обмяната на веществата и контролиране на холестерола. Все важни за здравето и самочувствието неща.

Какво всъщност представляват влакнините?

Хранителните влакнини са съставени от растителни материи, които изграждат част от клетъчните стени на определени растения и са устойчиви на действието на храносмилателните ензими в червата на човешкия организъм. Те са съставени главно от полизахариди, между които се отличават целулозата, пектинът и гумата. Хранителните влакнини действат по два начина в храносмилателния апарат: от една страна – извличащо, регулирайки функцията на червата; от друга – задържат вода в храносмилателния апарат и благоприятстват преминаването на храната. Първата функция се дължи на влакнините от зърнен произход – триците и семената, които можете да коонсумиране в комбинация с прясно или кисело мляко.

Втората функция на влакнините, а именно – задържането на водата в организма, се дължи на влиянието на влакнините, произхождащи от плодовете, зеленчуците и бобените култури. В крайна сметка – ефектът на влакнините върху здравето и външния вид са невероятни. Те удължават интервалите между отделните хранения, защото пълнят стомаха и засищат глада. Освен това ястията с храни, богати на влакнини, са по-нискокалорични, понеже съдържанието на мазнини и захари в тях е малко. Освен това влакнините имат очистващ ефект, изхвърляйки от организма токсичните елементи. И още нещо много важно – храните, богати на влакнини, съдържат киселини, пазят от различни чревни заболявания и помагат да се контролира нивото на лошия холестерол в организма. Нали не сте забравили – едни от най-богатите на влакнини храни са зърнените.

Ето малко повече за тях: Зърнените храни са толкова важни, че без тях не бихме могли да приготвим основни храни, като хляба например. Освен това те ни дават всичко онова, от което се нуждае нашият организъм: протеини, минерални соли, витамини… при минимум мазнини. Те са особено подходяща храна за деца, бременни жени и физически натоварени хора. От изключително значение са при някои заболявания. Зърнените храни са най-значимата съставка, базата в храненето на отделния индивиди в по-широк аспект – основа в изхранването на човечеството. От тях се правят стотици хранителни продукти, като се започне от различните видове хляб, премине се през всички видове тестени и макаронени изделия и се стигне до толкова известни напитки, колкото е да речем… бирата. Те съдържат въглехидрати, протеини, пектин, витамини, минерални соли, ензими, целулоза. В същото време са бедни на мазнини (като се изключат някои от семената) и бедни на белтъци (с изключение на варивата). (още…)