Лозата, разпространена в стотици разновидности, расте в страните от умерения и субтропичен пояс. В древна Сирия, Месопотамия и Египет тя е била отглеждана още 7000-5000 г. пр. н. е. Древните гърци са възпявали Средиземноморието като земя на гроздето и виното.

От древните гърци лозарството се е предало на древните траки, населили Балканския полуостров. У нас то е познато от времето на Първото българско царство. Още от древността гроздето е широко използвано от човека.

През 19 век гроздолечението придобива голяма популярност - особено в Швейцария, Франция, Италия и Южна Русия. В нашата слънчева страна климатът и различните почвени условия са благоприятни за виреенето на различни сортове лози.

Гроздовият сок, както и всички растителни сокове, съдържа различни органични и неорганични вещества: захари - глюкоза и фруктоза, винена, ябълчна и лимонена киселина, минерални соли (калиеви, калциеви, железни и др), витамини, целулоза, малко пектинови вещества, ароматни съединения и ензими.

Гроздето е суперхрана и намира приложение както в рационалното, така и в лечебното хранене. В сравнение с останалите плодове то е на първо място по съдържание на захари. 1 килограм грозде набавя на организма около 700 калории, а това примерно се равнява на 1 литър мляко или 10 яйца, 200 гр сирене, 500 гр месо, 300 гр хляб, 4 кг домати или 150 г орехови ядки.

3-4 килограма грозде могат да задоволят ежедневните енергетични нужди на здравия човек. Гроздето е отлична храна за деца, бременни и особено кърмачки, а също и за възрастни. На застаряващия организъм целулозата регулира перисталтиката на червата.

Чаша гроздов сок смесен с малко сок от лимон, обогатява храната ни с витамин С. Гроздето и гроздовият сок са ценен диетичен продукт при различни заболявания. Гроздето е физиологичен стимулатор на мускулите. То повишава окислителните процеси и подобрява метаболизма, а това го прави подходяща храна при сърдечни заболявания.

Гроздовата захар улеснява усвояването на кислорода от тъканите, забавя и намалява разпадането на протеините и мазнините. Глюкозата, която се съдържа в гроздето, е не само градивен и енергетичен източник, но действа и диуретично, оттам - детоксично. Ето защо гроздето и гроздовият сок са подходящи при сърдечни и бъбречни заболявания, анемии, запек и др.

Гроздето не се препоръчва при остър гастрит, язва, диабет и други състояния. Винената и ябълчната киселина влияят на стомашно-чревната секреция и по този начин възбуждат апетита.

Съхранение на грозде

Гроздето може да се запази продължително в прясно състояние. Необходимо е то да бъде добре узряло и сухо. Удобни за запазване са късно зреещите сортове грозде, с по-жилава обвивка.

При брането и пренасянето трябва да се запази тънкия слой естествен прах, който покрива зърната. Докато времето позволява, гроздовете могат да се оставят на лозите, обвити в пергаментова торбичка. Помещението, в което се съхранява гроздето, да бъде сухо, чисто, без мирис, с постоянна температура - около 1 до 4 ⁰С.

Нека да съхраним за зимата повече грозде, повече "течни слънчеви лъчи", както го наричат диетолозите.

#анемия #витамини #грозде #запек #калории #кърмачки #суперхрани #фруктоза #хранене