Един от най-съществените елементи на балансираното и здравословното хранене са растителните влакнини. Хм, звучи странно и сякаш неразбираемо, но става дума за съвсем обикновени храни, съдържащи растителни материи, които изграждат клетъчните стени на определени растения. До неотдавна, значението, което им се отдаваше беше твърде скромно, а и функциите им не бяха напълно изяснени.

Днес диетолози и специалисти по хранене в цял свят широко ги препоръчват. Ползата от тях е от подобряване функцията на червата до предпазване от тежки заболявания на храносмилателния апарат, както и регулиране на нарушения в обмяната на веществата и контролиране на холестерола. Все важни за здравето и самочувствието неща.

Какво всъщност представляват влакнините?

Хранителните влакнини са съставени от растителни материи, които изграждат част от клетъчните стени на определени растения и са устойчиви на действието на храносмилателните ензими в червата на човешкия организъм. Те са съставени главно от полизахариди, между които се отличават целулозата, пектинът и гумата.

Хранителните влакнини действат по два начина в храносмилателния апарат: от една страна - извличащо, регулирайки функцията на червата; от друга - задържат вода в храносмилателния апарат и благоприятстват преминаването на храната. Първата функция се дължи на влакнините от зърнен произход - триците и семената, които можете да коонсумиране в комбинация с прясно или кисело мляко.

Втората функция на влакнините, а именно – задържането на водата в организма, се дължи на влиянието на влакнините, произхождащи от плодовете, зеленчуците и бобените култури. В крайна сметка – ефектът на влакнините върху здравето и външния вид са невероятни. Те удължават интервалите между отделните хранения, защото пълнят стомаха и засищат глада.

Освен това ястията с храни, богати на влакнини, са по-нискокалорични, понеже съдържанието на мазнини и захари в тях е малко. Освен това влакнините имат очистващ ефект, изхвърляйки от организма токсичните елементи. И още нещо много важно - храните, богати на влакнини, съдържат киселини, пазят от различни чревни заболявания и помагат да се контролира нивото на лошия холестерол в организма. Нали не сте забравили – едни от най-богатите на влакнини храни са зърнените.

Ето малко повече за тях:

Зърнените храни са толкова важни, че без тях не бихме могли да приготвим основни храни, като хляба например. Освен това те ни дават всичко онова, от което се нуждае нашият организъм: протеини, минерални соли, витамини... при минимум мазнини.

Те са особено подходяща храна за деца, бременни жени и физически натоварени хора. От изключително значение са при някои заболявания. Зърнените храни са най-значимата съставка, базата в храненето на отделния индивиди в по-широк аспект - основа в изхранването на човечеството.

От тях се правят стотици хранителни продукти, като се започне от различните видове хляб, премине се през всички видове тестени и макаронени изделия и се стигне до толкова известни напитки, колкото е да речем... бирата. Те съдържат въглехидрати, протеини, пектин, витамини, минерални соли, ензими, целулоза. В същото време са бедни на мазнини (като се изключат някои от семената) и бедни на белтъци (с изключение на варивата).

Много важно е, че всички съставки на зърнените храни са в идеални за човешкия организъм пропорции. Повече от три милиарда азиатци консумират ориз всекидневно! А оризът е зърнена храна, бедна на мазнини, а много богата на протеини. Тъй като съдържа натрий и калий в пропорции, подобни на тези в кръвта, оризът е от онези зърнени храни, които се усвояват по-лесно.

Съществуват много негови разновидности: оризът с бели зърна, дълъг или къс, се използва с успех и в европейската кухня. Можем да продължим с видове ориз, споменавайки изона, интегралния ориз (богат на протеини и минерални соли), дивият, черен ориз (с голям процент целулоза), бисмати (ароматичен и предпочитан от гурманите) и други видове, не по-малко атрактивни и полезни. Почти всички диети разчитат на присъствието на ориза.

Доказани са качествата на интегралния ориз, който съдържа освен гореспоменатите съставки и доста нишесте, поради което е лесно усвоим и лесно смилаем. Той съдържа по малко мед, манган, желязо, флуор, силиций и е изключително хранителен - 100 г интегрален ориз са носители само на 340 -350 ккал! Диетолозите дават своите предпочитания в полза на интегралния ориз пред белия, нещо подобно като при черния и белия хляб.

В Европа най-популярната зърнена храна е житото, което съдържа всички известни минерали (натрий, фосфор, сяра, желязо, магнезий...), както и витамини (В, Д, К и РР). Ако се консумира интегрално жито (хляб, тестени и макаронени изделия, люспи и обработени трици и шлюпки от грубо смляно жито), се използват цялото количество целулоза и витамин С.

Царевицата е широко разпространена в Америка, откъдето всъщност произхожда. Тази зърнена храна е с богато съдържание на не наситени мазнини, регулиращи равнището на холестерола. Това обяснява повишената консумация на царевично олио в последните години. Царевицата възстанови своето място на трапезата във вид на салати мексиканска), варено царевично брашно (румънска мамалига и български качамак), пуканки. Съществуват десетки начини за приготвянето на питки, бисквити, хляб от царевично брашно. Много вкусен е хлябът, приготвен от царевично и пшенично брашно. Консумирането на такъв хляб възпрепятства много сърдечни заболявания.

Ечемикът облекчава възпалителните процеси в храносмилателните и пикочните пътища. Водата в ечемика и съответно в бирата (приготвена от ечемик) е изключително полезна и хранителна като ечемична субстанция. Ечемикът съдържа освен всички съставки, характерни за другите житни зърнени храни, още и йод, витамин В12, много въглехидрати. Той действа анти депресивно и е добър регулатор на кръвната захар, което го превръща в добър приятел на диабетиците.

Овесът е енергетична зърнена храна, много добра за студоустойчивост. Спомага за неутрализиране на захарта в кръвта, поради което също се препоръчва на диабетиците, но тъй като съдържа и пурини, той не е подходящ за болните от артрит и подагра. Овесът е изключително важен при растежа на децата и трябва да се консумира от най-ранна възраст. Той повишава работоспособността, подобрява настроението и концентрацията. Незаменим е при анемии, депресии и умора.

Ако досега не сте си давали сметка за това, вече го включете като допълващ елемент в яденето. Съдържа голямо количество въглехидрати и почти всички споменати вече съставки, както и лецитин, йод и аминокиселини. Защитната му роля при бронхити е безспорна. Във вид на каши, с чай или с мляко, служи за заякване на организма. Накратко казано, без зърнените храни не бихме могли да живеем.

Дотук обаче стана дума само за житните зърнени храни. Не по-малка роля в съвременното хранене играят варивата и семената. Те с по-трудно смилаеми, но поносимостта към употребата им е индивидуална. Най-трудно смилаеми са зърната на фасула. Любопитство предизвикват в последно време нахутът и соята.

Нахутът (от него се приготвя и известната на всички леблебия) е най-добре познат в Латинска Америка, където е съвсем чест гост на трапезата. Готвят го с месо, на пюре и във вид на вкусни чорбички. Той е с богато съдържание на протеини, въглехидрати и целулоза. Съдържа манган, магнезий, калий, витамин А и витамин С.

Соята все по-често се споменава в материалите за здравословно хранене. Тя е витаминозна, богата на белтъчини и минерали зърнена храна, трудно поддаваща се на обработка. Но при правилно приготвяне запазва ценните си качества и съставки. Чудесна диабетична и диетична храна, соята може да се готви отделно и като съставка на различни блюда. Американски специалисти твърдят, че включването на соята в храненето може да намали наполовина риска от ракови заболявания. Така се обяснява и по-малкият брой на заболели в Азия, където всекидневно се консумира соя.

Фасулът съдържа всички необходими на организма вещества и съставки, но е трудносмилаем, поради което не се препоръчва на хора със стомашно-чревни проблеми. От друга страна, той е изключително полезен за диабетиците, при възпаление на пикочните пътища и др. Съществуват различни разновидности на фасула (черен, червен, шарен и др.), които притежават по-малко или по-голямо количество от съставките, но са полезни, с приятни вкусови качества и отлична хранителна стойност.

Сусамът е също маслодайно растение, много полезно за стомаха и киселините в стомаха. Със сусамово масло се лекуват рани. Сусамът най-често се използва за украса и като вкусова добавка към различни тестени изделия.

Не пренебрегвайте зърнените храни - с използването им можете да възпрепятствате настъпването на нежелани промени в организма си, можете да го заздравите, да си помогнете при някои заболявания.

#влакнини #здраве #здравословно хранене #зеленчуци #зърнени храни #плодове #хранене