Да бъдеш слаба - мечта или кошмар?
В последните двадесет години навсякъде по света милиони жени се чувстват зле и страдат от това, че са малко по-пълнички или пък направо закръглени. Това взе чудовищни размери, подтикнато от издигането в култ на определен тип манекенски мерки, приети за стандарт за красота.
Не само манекенките, но и доста знаменитости приеха този почти извънземен облик и обикновените жени започнаха да се стресират и подтискат. Ярък пример за това е и поп иконата Виктория Бекъм. Много предприеха нечовешки диети, с множество вредни последствия за здравето, само и само да изглеждат слаби и да са „привлекателни”.
На фона на тази безмилостна битка за сваляне на килограми, една определена група жени имат обаче точно обратния проблем. Колкото и да е невероятно, да си естествено по-слаб или направо кльощав също не е никак леко и приятно, а напротив за някои е толкова сериозно, колкото за други, че имат паласки, голямо дупе и им казват, че са дебели.
Проблемите на естествено слабите жени не са един и два.
На първо място е „невъзможното” напълняване, което се дължи на естествения силен метаболизъм. Силният метаболизъм, в комбинация със засилен растеж на костите някак си блокира надебеляването. Резултатът е ужасен и доста подтискащ, особено, ако системно правите всичко възможно да вържете някое и друго килце, като хапвате всичко що съдържа въглехидрати или тъпчете сериозно сладки изкушения. Освен, ако метаболизмът не се промени, напълняването с някой друг килограм е истинска мисия невъзможна.
Присмехът и обидите, че сте ходеща закачалка, скелет от музея или пък се гладите всеки ден с ютията не са по-леки от тези, насочени към по-пълните жени.
Особено неприятно е, когато такова е отношението към вас в тинейджърските години и гимназията точно когато женското ви начало е достатъчно смутено от всичко, което преживява и всички физически промени, които настъпват. В този период ежедневни коментари от този сорт остават дълбоко в съзнанието и много години след пубертета. Дори когато след време фигурата добие нормален вид, много от естествено слабите жени, които са били обиждани, че имат крака щеки или че са като скелети не слагат поли, не носят рокли или просто нямат навик да го правят.
Липсата на каквато и да била или поне оскъдна гръдна обиколка е също голям проблем, който е много неприятен за повечето жени. Слабите жени се чувстват много неловко, много от тях прибягват към силикон, за да си набавят, това, което естествено нямат. В повечето такива случаи резултат е хубав за окото, защото са малко слабите жени с естествено голям бюст. Тези, които остават с това, което си имат по природа, или се променят с времето и започват да не се срамуват, или до края на живота си избягват дълбоките деколтета и бюстиетата.
И размерът на дрехите е проблем. Докато по-пълните дами се притесняват, че не могат да си намерят подходящия номер, то слабичките дами имат същите неприятности. Някои дори прибягват до детските магазини, където юношеската номерация им пасва и то чудесно. Все пак обаче юношеската мода си е юношеска и не винаги могат да се намерят модели, които могат да минат и за по-дамски. Така се оказва, че нито едната крайност, нито другата е лесна работа.
Отношението към визията на естествено слабите жени се слага под общ знаменател и с жените страдащи от анорексия. Това е факт, макар че има голяма разлика между двете групи. Анорексията е психическо заболяване, агресивен начин за сваляне на килограми дори когато това не е нужно. То е типично женско заболяване.
Естествено слабите жени не страдат от анорексия, защото търсят тъкмо противоположната визия на ходещ скелет. Те се опитват да напълнеят до нормално и приятно изглеждащ вид, но не успяват и въпреки опитите си са обиждани и отблъсквани от обществото.
В крайна сметка повечето хора бъркат слабите дами, които са си просто такива, без да искат с един опреден тип дами, които силно се интересуват от диети, все искат да свалят килограми и т.н. А разликата е голяма и освен, ако не сте го изпитали на своя глава или нямате някой близък, който го е преминал е наистина малко трудно да си представите, че слабостта по природа може да бъде и истински кошмар.